Дуварите с напукана мазилка
и телените мрежи,
ограждат късчета самотност.
Ограждат нечии заблуди,
че в този свят променлив и лъжовен
надеждно е чрез тях
да имаш нещо лично свое.
Не можеш времето,
ни младостта да оградиш –
от преходността да се укриеш.