Марин Любопитния слушаше Аспарух с огромен интерес. Беше включил видеокамера, която записваше разказа на великия основател на нашата държава. Така българският народ щеше да се увери в историческите истини – напук на лъжите, манипулациите, заблудите на разни псевдоисторици…
Аспарух се запозна с многобройните хипотези за произхода на прабългарите и ту се смееше, ту се хващаше за главата. Накрая възкликна:
– Бах мааму! Бая учени са се изразходвали и са се изхранвали на наш гръб, за наша сметка.
Марин Любопитния се усмихна и попита:
– А къде е истината?
– Някъде по средата. Най-близо до нея е тоя… Рашо Рашев. Толкова ли е трудно да проумеете, че сме със смесен произход?
– А как се наричахте?
– Наричаха ни по различни начини, понеже бяхме от разни племена… Но надделя названието, което ни дадоха нашите кръстници от Константинопол – т.нар. от историците „византийци“. Та те ни казваха „булгари“, сиреч „смесени“. През онези времена това не беше толкова важно. Може и първо тюрките да са ни нарекли така… Ама вие да не би да се срамувате от произхода си? Що за чукундури сте?
– Някои чукундури се срамуват… А баща ти тюрк ли беше?
– Да, от прочутия тюркски род Дуло. От него сме наследили твърдост, войнственост… Хората и народите не могат да избират произхода си… Ама вие хем не щете поне малко тюркска кръв, хем искате да сте властни, войнствени! Напразно ли сме се били, за да ви има?
– Ех – въздъхна Марин, – доста хора са неблагодарни, алчни, неразумни, тъпоглави…
– По мое време – каза Аспарух с огнен поглед – това се решаваше лесно – с отсичане на глави!...

Марин Тачков